До Панагюрище и назад

До Панагюрище и назад

Още в древността учените са знаели, че движението е изключително важно при усвояването на нови знания. Чува ли ли сте за беседи по време на разходка?

Ние в Академия Математика също се стараем да си осигуряваме достатъчно движение и интересни нови занимания. Така обогатяваме собствения си опит и имаме достатъчно интересни примери, които да използваме по време на обучението на нашите курсисти.

Днешния ни разказ е за последната ни разходка до Панагюрище.

Дори и за неизкушените от историята това е невероятна дестинация за еднодневна разходка.

Тук можете да видите и научите много интересни факти останали извън учебника по история.

Да Ви разкажем малко за нашата подготовка:

  • Проверка в Google за маршрут и разстояние до там. София –Панагюрище 74 км, което по изчисленията на математика е пътуване около един час. На практика положението винаги е малко по-различно, но ние сме любители пътешественици и всички отклонения от първоначалния замисъл и маршрут са само повод за забавление и мили спомени.
  • Подготовка на дежурните ни провизии. Винаги тръгваме запасени със сандвичи, вода, плодове и бисквитки или солети. От опит знаем, че не винаги по път я има какво да се купи за хапване, точно когато си гладен.
  • Малко проучване къде и какво може да се види на място. В конретия случай сайта на районния исторически музей http://museumpan.com/ се оказа повече от полезна. Има информация какво може да разгледате в музейния комплекс, а то никак не е малко. Има възможност да се купи билет позволяващ Ви да разгледате целия комплекс, който освен самия музей включва няколко къщи музеи (ключително тази на Райна Княгиня) и възстановката на чаршията. Ако не Ви се разглежда всичко може да купите билет примерно само за залата със златното съкровище.

А сега да Ви разкажем малко и за нашето приключение.  J

Пътувайки по магистралата към Пловдив проуснахме отбивката, за Панагюрище (т.е отбивката за Вакарел). Някой услужливо бе изтрил надписа на табелата, така че се забелязва едва когато си подминал. Няма страшно според картата 12 км след това на Ихтиман може да се върнем. Решихме на Ихтиман да се върнем по второкласния път вместо по магистралата. Резултата 12км за 30минути – пътя е осеян с дупки. Но пък така минахме през центъра на Вакарел и нашите момичета успяха да поиграят на една детска площадка и да хапнем пържени картофи.

От Вакарел до Панагюрище разстоянието е 52 километра, които са път виещ се през планината. Тук пак спирахме за кратка раходка и така планирания път за един час всъщност се получи 3-часов.

Влязохме в Панагюрище в ранния следобяд. Музея е в центъра на града, в близост до  него има църква, а пред нея и малък паркинг.  Музейния комплекс работи до 17:00, така че не успяхме да го разгледаме целия, а това е чудесен повод да отидем пак.

Нещата, които ни направиха най-силно впечатление са няколко:

Крепостта Красен – аз лично не знаех за нейното съществуване, на връщане успяхме да я зърнем за кратко.  Освен нейна възстановка на мини макет има и експонати намерени там.

Залата със златното съкровище  – най вече усещането че се намирате във филм. Всеки експонат е във огромен стъклен цилиндър а аколо цилиндъра виждате червени точки, които напомнят, че ако приближите малко повече алармата ще се включи.

Чаршията  – не толкова голяма като Етъра в Габрово, но достатъчно интересен за малки деца.

Скамейката от килийното училище, на която се е писало с пясък. Можете и Вие да потренирате писане върху нея. Ако се чудите какво около нея има табла с букви, срички, цифри.

И последното, което успяхме да разгледаме къщата музей на Райна Княгиня. Тя излиза на две улици, но можете да влезете само през входа  от към едноименнната улица. Разбрахме го на метода проба грешка. Така успяхме да видим и една от съседните къщи, благодарение на любезния и стопанин. Тя също е на воевода.  В самия музей може да се види и знамето и тайника, в който Райна Княгиня го е крила докато го е шила.  Музея е разделен на две части: историческа и етнографска. В двора е паметника на Райна Княгиня, а до него са гробовете на родителите и.

Тръгнахме си малко преди да затвори  музея си тръгнахме с колекция от снимки и прекрасни впечатления и готови за нови приключения.

Оставете коментар