КАК ДА МОТИВИРАМЕ ДЕТЕТО ДА УЧИ?

Обучителните затруднения могат да доведат до изключително психическо натоварване на децата и до нежелание да учат. Причините за тези проблеми и затруднения могат да са разнообразни. Възможни причини могат да бъдат: липсата на мотивация, дефицит на вниманието, лош начин на обучение и неразбиране от страна на ученика на изучавания материал, силна тревожност,страх и паника преди изпит, както и други психични проблеми. Когато говорим за затруднение в ученето и нежелание да се учи, е важно да се изключат определени обучителни нарушения, при които, дори детето да има голямо желание да се справи с изучавания материал, не може да се успее да го направи само. Тези нарушения са: дислексия, дискалкулия и синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Обикновено при дискалкулията се наблюдават пространствена дезорганизираност, проблеми с паметта по отношение на аритметични стойности и свръх тревожност, когато се налага да се пресмятат цифри, да се правят сметки и да се извършват всякакви математически действия. Другите ясно открояващи симптоми са: • Трудности с изписването на числата в последователен ред • Поставяне на числата отзад напред или разбъркано • Проблеми с използването на калкулатор за решаването на задачите • Проблеми с пресмятането на даден резултат – прибавя или изважда числа, както и с научаването и използването на таблицата за умножение • Избягване на математически задачи или недоволство от домашни • Трудности с разпознаване на астрономичното време, както и с разпределянето на ангажиментите във времето • Проблеми с паметта по отношение на математическите знания • Пространствена дезориентираност и често изгубване • Проблеми със запомняне на числата и на даден резултат При дислексията се характерно замяната на букви или тяхното пропускане в думата. Често се случва объркване на подобно изглеждащи или звучащи букви. Въпреки усиленото учене, ученикът прави едни и същи грешки и разбира прочетеното или само повърхностно, или въобще не го разбира. Затова често децата с подобен проблем при четенето и писането имат проблеми с всички учебни предмети, където им се налага да разбират прочетения материал. Те всячески се опитват до избегнат четенето и писането и често са с дефицит на вниманието. Ако родителите и учителите не обърнат внимание навреме на този проблем, той ще се задълбочи и детето може да бъде заклеймен като ученик, нежелаещ да учи. Друго обучително нарушение е синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Трите основни симптома на СДВХ са: – Дефицит във вниманието – трудности да задържи и превключва вниманието си, трудности в отсяването на нужната информация, липса на организация. Но, ако е налице мотивация за дейност, достатъчно стимулираща за детето (например при спортните дейности), тогава се демонстрират добри възможности за концентрация. – Хиперактивност – да мърда непрекъснато с ръце и крака без причина, да му бъде трудно да остане спокойно, да говори много, да тича и да се катери прекомерно в ситуации, в които е неподходящо. – Вербална/двигателна/социална импулсивност – говори и действа преди да е помислило, често прекъсва, когато някой говори, убягва му връзката между постъпките му и последствията от тях, зарязва започната дейност заради друга, понякога се държи грубо и непочтително с другите. При всички обучителни затруднения се изисква индивидуален подход и работа с детето. Необходимо е насърчаването му, за да не се чувства аутсайдер и неудачник. Необходимо е при всички деца да се създаде положителна нагласа и интерес към ученето. Негативната мисъл: “Аз никога няма да се справя” често се среща в училище. Затова е важно да се насочи мисълта на децата към по-голяма увереност и вяра в себе си, защото полагайки усилие, те могат да успеят, дори да им е трудно. За да има успех обучителният процес, е изключително важно децата да имат цел в ученето. Ученето носи различни неудобства със себе си. Защо трябва да ги преодоляваме? Четенето е трудно и неприятно в началото за детето. Докато не се превърне в нещо важно за него, родителите не бива да очакват, че детето им ще се превърне в заинтересован читател. Същото важи и за математиката, която е още по-трудна на децата. Родителите трябва да се откажат от идеалистичното си желание, децата им от рано да ориентират интересите си. Правилна е мисълта – “Ние няма да оставим на случайността детето да поиска да чете или смята . Ние ще направим всичко възможно четенето и смятането да се превърнат в негова важна цел.” Как обаче става това? Новите цели се постигат чрез вече съществуващи цели. При много деца, започващи училище, желанието за близост, топлина и признание от страна на родителите и учителите, се грижат за изпълнението на домашните задължения, поставени им в училище. Децата дават най-доброто от себе си, за да запазят добри отношения с тези важни за тях фигури или да ги подобрят. Ако след изпълнението на домашните си работи, те получат похвала и признание, децата продължават да желаят да се справят добре. Това обаче означава ли, че родителите трябва да хвалят децата си до 12 клас , защото в противен случай, те няма да си изпълняват задълженията? Да и не! Всеки човек има потребност от признание през целия си живот. Изграждането на целите засяга следното: Колкото повече детето свързва ученето с похвала, признание и положително чувство, толкова по-близка става целта “Аз трябва да положа усилие при ученето, но заради себе си”. Постепенно целта на родителите става цел на детето. Детето започва да се научава да учи, подкрепяно от родителите, които проявяват интерес към неговата дейност. Когато детето само вече проявява желание да учи и извлича радост от това, родителите трябва да се оттеглят бавно и да се доверят , че детето им само може да се организира да учи. Колко рано или късно ще стане това, зависи от детето. Всяко дете следва своето собствено темпо. Ако в началото на обучителния процес мотивацията е била външна /поощрения, похвали/, тя постепенно е добре да стане негова вътрешна потребност. Изследвания сочат, че оценките могат да бъдат полезни в краткосрочен план като стимул при изпълнението на автоматични, повтарящи се действия. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват развитието на креативното и по-сложното мислене. Ако добрите оценки се превърнат в самоцел, изпълнението на заданията спира да бъде образователно. Когато крайната цел са верните отговори сами по себе си, въпроси като „защо това е така?“ и „какво следва?“ стават маловажни, а е възможно да се прибегне и до преписване; Скорошно проучване показва, че хората, разчитащи на лична вътрешна мотивация, са три пъти по-ангажирани с работата си от тези, стимулирани предимно от външно възнаграждение; Външните стимули имат място в училище – грижовният учител, интригуващите уроци и приветливата класна стая например са основни индиректни награди, които мотивират учениците и привличат вниманието им в час. От информацията, която имаме дотук, става ясно, че вътрешната мотивацията на учениците е ключова за поддържане на интереса им към ученето. Какво всъщност представлява вътрешната мотивация? Смята се, че тя е съставена от четири елемента: Усещане за автономност и самостоятелност: Ученикът има нужда да разполага с контрол над учебния процес, да има думата при вземането на решения относно какво и как се случва в класната стая. Усещане за компетентност: При изпълнението на дадена задача е важно ученикът да се чувства способен да се справи с предизвикателството. Усещане за приобщненост: Изпълнението на задачата трябва да изгражда социални връзки, да кара ученика да се чувства като част от колектив от хора, които цени и уважава. Усещане за приложимост: ученикът изпитва необходимост да е наясно как новите знания могат да намерят приложение в живота му Изграждането и поддържането на вътрешна мотивация у учениците не е лека задача. Изисква се много време и внимание към всеки ученик, запознаване с неговите интереси, желания и проблеми, но трудът си заслужава. Когато учениците са видимо щастливи и влизат в час с желание, това е стимул и за самия учител – получава се верижна реакция, в която участниците в учебния процес се подкрепят и се учат взаимно един от друг. Винаги можете да се консултирате със семеен психолог при необходимост.

За информация позвънете на: 0889560077

Оставете коментар